Към съдържанието

Успение на св. Климент, архиепископ Охридски

27 юли, 25 ноември

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своята родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.

Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан II. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис-Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.

На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за „пръв епископ на българския език„. Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886 – 916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.

Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука „кирилица„. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир „Св. Пантелеймон„, св. Климент починал на 27 юли 916 г.

След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094 – 1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216 – 1234 г.).

Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.


Тропар, глас 4

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;
с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,
а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

Словесы наставил еси языки в веру Христову,
делы же возвысил еси себе к Божественней жизни,
святителю Клименте равноапостольне,
чудесы сияя приступающим к тебе верно
и знаменьми озаряя Церковь преславно,
сего ради честную твою память славим.

Кондак, глас 3, подобен: Дева днес

Твоят храм, свети, преславно духовно лекарство се показа на пристъпващите с вяра,
защото всички от различни болести избавя и всякакви душевни страсти приспива.
Ето защо, всеблажени, топло те назоваваме застъпник.

Величание

Величаем Тя, святителю отче Клименте,
иже ученьми твоими роды словенския просветил еси
и ко Христу привел еси.

Всички жития