Към съдържанието

Рождество Христово

25 декември

„И Словото стана плът, и живя между нас..., и ние видяхме славата Му“. (Йоан 1:14)

В последните столетия преди Рождество Христово Юдея се намирала току-речи постоянно под тежкото иго на иноплеменници: изпод владичеството на персийците тя минала под властта на Александър Велики, а след неговата смърт – под владичеството на египтяни, сетне на сирийци, а след кратковременна независимост – под властта на римляните, които обложили юдеите с данък и за цар поставили Ирод. Страдайки под чуждо иго, юдейският народ се утешавал с надеждата за скорото идване на Спасителя или Месия – Христа, обещан от всички пророци.

Пророчествата ясно определяли и времето, и мястото на Спасителевото раждане. Пророк Даниил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм; пророк Михей означил мястото на Неговото раждане – Витлеем (Мих. 5:2; Мат. 2:6).

С приближаване на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идването на Месия, от Когото те очаквали за себе си величие и слава. Чудесните личби, които ставали при раждането на Йоана Предтеча, бързо се разнесли по планинската страна на Юдея. Пророческите думи на свещеник Захария, внушени му от Св. Дух, ясно посочвали приближаващото се явяване на Спасителя: „И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища“ (Лука 1:76). Но юдеите още не знаели за благовещението, пратено на св. Дева Мария. Като приела с вяра думите на архангела, който й известил, че ще роди Син, Който ще се нарече Син Божи, тя смирено пазела тая вест в сърцето си. Нейният годеник Йосиф узнал за това от ангела, който му се явил насън.

Йосиф, макар да произлизал от царския Давидов род, живял в труд и бедност. Той бил дърводелец и с упражняването на този занаят изкарвал прехраната си.

Когато наближило време Мария да роди, особен случай я повикал с Йосиф във Витлеем. Римският император Август заповядал да се направи народно преброяване в цялата обширна империя. Всеки отивал да се запише в онова място, където бил роден. Йосиф трябвало да отиде във Витлеем, бащиния Давидов град.

Витлеем бил незначителен град в околностите на Йерусалим. През време на преброяването той се оказал малък да побере дошлия в него народ. Йосиф и Мария не могли да намерят място в гостоприемницата и били принудени да се подслонят извън града в една пещера, където нощно време пастирите затваряли добитък. Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол, които със своето дишане съгрявали божествения Младенец.

Първата вест за това велико събитие ангелите съобщили на смирените пастири, които недалече от Витлеем пазели в полето стадата си. Ненадейно те видели на небето чудна светлина, и ангел Божи им се явил в небесна слава. Бедните пастири се уплашили от чудното видение, но ангелът им казал:

„Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли“ (Лука 2:10).

Щом ангелът произнесъл тия думи, изведнъж се появило множество небесни сили, които хвалели Господа и пеели:

„Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14)

Когато се прекратило чудесното явление, изумените и зарадвани пастири си казали един на друг: „Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!“ Като дошли до пещерата, те намерили Младенеца, лежащ в ясли, поклонили Му се и след това разказали на всички за това, което видели.

След известно време в Йерусалим дошли мъдреци от Изток. Известно е, че някога в Халдея пророк Даниил бил поставен от Навуходоносор за началник над езическите мъдреци (Дан. 5:11). Трябва да се предполага, че тогава той открил на халдейските мъдреци своето пророчество за времето, когато ще се роди очакваният от юдеите Месия (Дан. 9:24-27). Това пророчество било предавано от поколение на поколение. И когато на Изток се появила необикновена звезда, мъдреците разбрали, че пророчеството се е изпълнило. Тогава те, не без особено внушение отгоре, се отправили към Йерусалим да се поклонят на родилия се юдейски цар. Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато, ливан и смирна, и като дошли в Йерусалим, питали: „Где е новородилият се Цар Юдейски? Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним“. Цар Ирод, като узнал това, се смутил, събрал първосвещениците и учените книжници, и ги питал: „Где трябва да се роди Христос?“ Те отговорили: „Във Витлеем Юдейски, както е казано в пророчествата“. Тогава замисляйки зло, царят повикал мъдреците и им казал: „Идете, разпитайте грижливо за Младенеца и като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня!“ Мъдреците веднага заминали, и звездата, която те видели на Изток, им показвала пътя. Тя се спряла на същото място, където бил Младенецът. Като влезли, те Му се поклонили и с благоговение Му поднесли скъпоценните дарове. Така се изпълнили пророчествата, които преди толкова векове предсказвали идването на Избавителя.

Мъдреците, като се поклонили на Иисуса Христа, заминали по друг път за своето отечество, понеже получили от Бога насън повеля да не се връщат при Ирод. На Йосиф също насън се явил ангел и му казал: „Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там докле ти кажа! Защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби“. Йосиф изпълнил заповяданото и същата нощ заминал за Египет, където живял до смъртта на Ирод.

Преданието говори, че през време на пътуването светото семейство било нападнато от разбойници, и един от тях, като видял Иисуса, се удивил на красотата Му и удържал другарите си, като казал: „Не им правете зло! Ако Бог вземеше на Себе Си човешки образ, не щеше да бъде по-прекрасен от тоя Младенец“. Тогава пресветата Дева казала на разбойника: „Тоя Младенец ще ти се отплати с добро, задето сега Го запази“. Той бил същият разбойник, който по-късно бил разпнат отдясно на Христа, покаял се, повярвал в Него и чул думите: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43). Изобщо преданието за пътешествието на божествения Младенец и пречистата Му майка се запазило живо в оная страна. Досега показват мястото, където те почивали под смоковнично дърво. Близо до това дърво тече чудесно явилият се за светите пътници извор, от който те пили и в който пресветата Дева къпала божествения Младенец. Явяването на божествения Младенец в Египет се ознаменувало и с велико чудо: идолите на Египет веднага паднали и се счупили.

Ирод чакал мъдреците, но като видял, че не се връщат, и страхувайки се за своя престол, решил да погуби Младенеца. Като не знаел как да Го намери, той заповядал да избият във Витлеем и в околностите всички младенци от мъжки пол от две години и надолу. Това ужасно злодеяние било извършено и изпълнило цялата страна с плач и ридание, но не постигнало целта си, защото Иисус Христос вече не бил тогава във Витлеем. Избиването на витлеемските младенци се възпоменава от Църквата на 29 декември.

А в деня на Рождество Христово Църквата пее:

„Твоето Рождение, Христе Боже наш, огря света със светлината на познанието, защото при него служителите на звездите чрез звезда се учеха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и Тебе да признават за Изток от горе. Господи, слава на Тебе!“

„Днес Девицата ражда Предвечния; а земята предлага пещера на Непристъпния; ангели заедно с пастирите славословят, а мъдреци по (указание на) звездата пътешестват; защото заради нашето спасение се роди младо Отроче – предвечния Бог!“

Източник
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година.


Тропар на Предпразненство, глас 4

Готовися, Вифлееме, отверзися всем, Едеме,
красуйся, Евфрафо, яко древо живота в вертепе процвете от Девы:
рай бо Оноя чрево явися мысленный, в немже Божественный сад,
от негоже ядше, живи будем, не якоже Адам умрем.
Христос раждается прежде падший возставити образ.

Тропар на Предпразненство (Навечерие), глас 4

Написовашеся иногда со старцем Иосифом, яко от семене Давидова,
в Вифлееме Мариам, чревоносящи безсеменное Рождение.
Наста же время рождества, и место ни единоже бе обиталищу,
но, якоже красная палата, вертеп Царице показашеся.
Христос раждается прежде падший воскресити образ.

Величание

Величаем Тя, Живодавче Христе,
нас ради ныне плотию Рождшагося
от Безневестныя и Пречистыя Девы Марии.

Тропар на празника, глас 4

Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!

Рождество Твоѐ, Христѐ Боже наш, возсия му̀рови свет ра̀зума: в нем бо звездам служа̀щии звездо̀ю учахуся Тебѐ кла̀нятися Солнцу правди, и Тебѐ вѐдети с висоту̀ Восто̀ка: Господи, слава Тебѐ.

Кондак, глас 3 от Св. Роман Сладкопевец

Девицата днес ражда Свръхестествения,
и земята поднася на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват –
понеже заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог.
(Св. Роман Сладкопевец)

Дева днесь Пресущественнаго раждает,
и земля вертеп Неприступному приносит,
Ангели с пастырьми славословят,
волсви же со звездою путешествуют:
нас бо ради родися отроча младо, Превечный Бог.

Икос

Витлеем отвори рая, елате да видим, намерихме храна на тайно място: елате да вземем истинска райска храна в пещерата. Там се яви корен ненапоен, който покарва отпущение (на греховете). Там се намери неизкопан кладенец, от който някога Давид пожела да пие. Там Девицата като роди детенце, утоли жаждата на Адам и Давид. Нека сега към пещерата да идем, там където се роди Младенец – Предвечния Бог.

Всички жития