Към съдържанието

Обрезание Господне

1 януари

Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като „знак на завета“ между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение (Колос. 2:11). Като печат на този „знак“ служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като „баща на вярващите“ (Рим. 4:11), Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името „Иисус“, наречено от ангела (Лука 1:31; 2:21). Пресветата Му майка принесла предписаните по Мойсеевия закон две гургулици и два гълъба, каквито се полагали на онези бедни израилтяни, които не били в състояние да донесат агне или теле (Лев. 12:8).

Възпоминанието на Господнето обрезание още през IV век било утвърдено като тържествен Господен празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни. Както се вижда от едно слово на св. Амфилохий Иконийски (+ 394 г.), още през IV век празникът Обрезание Господне бил съединен с честването на паметта на св. Василий Велики, който умрял същия ден. Началото на този Господски празник отнасят към първите християнски векове. До нас са стигнали светоотечески слова, произнасяни на този ден, като поученията на св. Григорий Нисийски, св. Амвросий Медиолански и др. От V век е запазена беседа на Туринския епископ Максим. А Римският папа св. Григорий Велики споменава същия празник в своята книга за годишния кръг. През VIII век църковният песнописец Стефан Саваит написал канон за този празник, който и досега се изпълнява в нашето православно богослужение на този ден.

Източник
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година.


Тропар на празника, глас 1

Седящ на огнезрачен престол във висините
с Безначалния Отец и с Божествения Твой Дух,
си благоволил да се родиш на земята от Дева, непорочната Твоя Майка, Иисусе;
затова и си бил обрязан като човек на осмия ден.
Слава на всеблагия Твой промисъл; слава на Твоето предведение;
слава на Твоето снизхождение, Човеколюбче.

Друг превод:
Ти, Който на огнезрачния престол във висините седиш
с Безначалния Отец и с Божествения Твой Дух,
си благоволил да се родиш на земята от Дева, непознаваща мъж, Твоята майка, Иисусе,
затова и обрязан си бил като човек осмодневен;
слава на всеблагия Твой промисъл, слава на предвиждането Ти,
слава на Твоето снизхождение, Единствен Човеколюбецо.

На престоле огнезрачнем в вышних седяй
со Отцем Безначальным и Божественным Твоим Духом,
благоволил еси родитися на земли от Отроковицы, неискусомужняя Твоея Матере, Иисусе;
сего ради и обрезан был еси, яко человек осмодневный.
Слава всеблагому Твоему совету, слава смотрению Твоему, слава снисхождению Твоему, едине Человеколюбче.

Кондак на празника, глас 3, подобен: Девицата днес

Богът на всички търпи обрязване
и всички човешки съгрешения обрязва като благ:
днес Той дава спасение на света;
радва се във висините и иерархът на Създателя,
светоносният Божествен Христов таинник, Василий.

Друг превод:
Господарят на всички претърпява обрязване
и като благ обрязва човешките прегрешения, спасение дава днес на света:
радва се във висините и Създателевият иерарх,
светоносният и божествен Христов довереник Василий.

Величание

Величаем Тя, Живодавче Христе, и почитаем пречистие плоти Твоея законное обрезание.

Всички жития