Към съдържанието

Житие на св. преподобни Мартиниан и на светите жени Зоя и Фотиния

13 февруари

Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария Палестинска. На 18 години той се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много изкушения.

Когато една жена дошла да го изкушава и видял, че ще падна в грях с нея, той скочил бос в огъня и стоял там докато от болка била убита у него всякаква похот. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна скала всред морето, за да се спаси от съблазън. По Божи промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега.

Тогава Мартиниан решил никъде да не се настанява за постоянно, а непрекъснато да пътува. За две години той обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 година.

Източник
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година.


Тропар, глас 8

Пламъка на изкушенията с проливане на сълзи погасил си, блажени
и, обуздал морското вълнение и устремлението на зверовете, си викал:
Препрославен си, Всесилни, Ти, Който от огъня и бурите ме спаси.

Пламень искушений слез теченьми погасил еси блаженне, и морская волнения, и зверей стремления обуздавый, взывал еси: препрославлен еси всесильне, огня и бури спасый мя.

Кондак, глас 2, подобен: Твердия

Като изкусен подвижник в благочестието и почтен самоволен страдалец,
жител и заселник на пустинята,
с песни достойно да възхвалим винаги почтения Мартиниан,
защото той потъпка змията.

Яко подвижника благочестия искусна, и страдальца произволением честнаго, и пустыни жителя и всельника, в песнех достойно восхвалим Мартиниана присночестнаго: той бо змия попра.

Всички жития