Към съдържанието

Преподобни отци, избити в Синай и Раита

14 януари

Няма точни сведения за времето, когато християнството проникнало на Синайския полуостров, но в началото на IV век там, на Хорив и в разположената по източния бряг на Червено море Раитска пустиня живеели много отшелници в строго подвижничество. Към 311-313 г. те били нападнати от сарацинско племе и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Това нападение било описано от знаменития египетски подвижник Амоний.

Между загиналите иноци имало бележите подвижници, които проявили удивително мъжество и величаво християнско спокойствие при нападението на тази развилняла се орда, която напразно изтезавала Божиите люде, за да узнае къде са скрили несъществуващите им богатства. Игуменът Павел насърчавал своите събратя:

– Ние всеки час се готвим за смъртта. Ако е угодно Богу да ни освободи от живота, нима ще скърбим и ще се плашим? Не трябва ли да благодарим и да се радваме?

Нил Старши († 426 г.), който в самото начало на V век се подвизавал на Синайския полуостров заедно със сина си Теодул, е описал второ подобно нападение на бедуините, които разрушили в 400 година Синайската обител и предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство. Между пленените бил и Теодул, който бил откупен от епископа на гр. Елуза. Преподобни Нил открил сина си в дома на епископа, който ръкоположил и бащата, и сина за свещеници и те отново са завърнали в своята Синайска обител.

За да защити Синайските подвижници от бъдещи угрози на бедуините, Юстиниан Велики (527-565 г.) построил в първата година от царуването си прочутия до днес Синайски манастир „Св. Екатерина“, където се съхраняват два скъпоценни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник (виж Манастирът „Св. Екатерина“ и неговите светини, бел.ред.).

Източник
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година.


Кондак, глас 2

Избягахте от мирската мълва и се преставихте в тихо пристанище,
увенчани с мъченически кърви и постнически трудове.
Затова и се вселихте заедно с мъчениците и преподобните.

От мирския молвы избегосте, и к тихому пристанищу преставистеся,
мученичества кровьми, и постничества трудами венчаеми,
темже и показастеся мучеников и преподобных единовсельницы.

Тропар на свещеномъченик, глас 4

Боже на нашите отци, Действащ винаги с нас по Твоята кротост,
не ни лишавай от Твоите милости, но с техните молитви в мир насочвай нашите души.

Боже отец наших, творяй присно с нами по Твоей кротости,
не остави милость Твою от нас, но молитвами их в мире управи живот наш.

Всички жития