Към съдържанието

Житие на света великомъченица Евфимия Всехвална

11 юли

Св. Евфимия се чества на 16 септември, когато пострадала, а на 11 юли се възпоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във време на IV Вселенски събор в Халкидон.

Тоя събор бил свикан при император Маркиан и императрица Пулхерия в 451 г. Повод за свикването му дала ереста на Александрийския патриарх Диоскор и на цариградския архимандрит Евтихий. Тези еретици лъжливо учели, че Иисус Христос не е имал две природи – божествена и човешка, а само една – божествена.

На събора най-много се проявили Цариградският патриарх Анатолий и Иерусалимският патриарх Ювеналий. Спорове и доказателствата и от двете страни не довеждали до никакъв край. Тогава патриарх Анатолий предложил – и православни, и еретици да напишат поотделно своето вероизповедание и двете да ги поставят в ковчега, в който били мощите на света Евфимия. На това се съгласили всички.

Двете вероизповедания били написани и поставени върху мощите на великомъченицата. Ковчегът бил затворен и с царски печат запечатан, а още и военна стража била поставена. Тогава всички прекарали три дни в пост и молитва. Когато на четвъртия ден отворили ковчега, всички видели, че православното изповедание стои в дясната ръка на светицата, а еретическото – под нейните нозе. Така с Божия сила спорът бил решен в полза на православните.


Тропар, глас 4

Възлюбила твоя жених Христос и приготвила светло твоята свещ,
сияеща с добродетели, всехвална Евфимие,
си влязла с Него в брачния чертог и си приела венец за страданията:
избави от беди нас, които с вяра почитаме твоята памет.

Жениха твоего Христа возлюбивши,
и свещу твою светло уготовльши,
добродетельми возсиявши, всехвальная Евфимие,
тем возшла еси с ним на брак,
венец страдания от него приемши.
Но от бед избави нас,
чтущих верою память твою.

Кондак, глас 6

Подвиги во страдальчестве, подвиги в вере положила еси тепле за Христа Жениха твоего:
но и ныне якоже ереси и врагов шатание, под ноги православных царей покорити моли Богородицею,
яже от шестисот тридесяти богоносных отец предел приемшая, и хранящая, всехвальная.

Кондак, глас 4

Во страдании своем добре подвизася
и по смерти нас освящавши чудес течением, всехвальная.
Тем твое успение поем, верою прибегающе в Божественную твою церковь,
да избавимся недуг душевных и чудес благодать почерпем.

Всички жития