Във време на страшното гонение при Диоклетиан живял в Сицилия св. дякон Евпъл. Той без страх служил на Господа Бога.
По това време било строго забранено на християните да държат в къщи свещени книги, които езическите власти старателно търсили и ги изгаряли, когато успявали да ги намерят. Християните криели книгите и предпочитали по-скоро да отидат на смърт, отколкото да предадат на езичниците това драгоценно съкровище. Св. дякон Евпъл, ревностно служейки на Господа, се старал чрез молитва и наставление да укрепва вярата и духа на християните. Той събирал около себе си народ, учил го, чел на неграмотните и обяснявал словото Божие. Бил заловен, когато в една бедна колиба чел св. Евангелие. Завели го при съдията с книгата в ръце.
– Защо е в ръцете ти тая книга? – попитал го съдията.
– Аз си я четях, когато ме заловиха – отговорил дяконът.
– Прочети нещо от нея!
Евпъл разтворил книгата и прочел: „Блажени са гонените за правда, защото е тяхно царството небесно„. След това на друго място: „Ако някой иска да върви след Мене, нека вземе кръста си и Ме последва„.
– Какво е това? – попитал съдията.
– Това е заповед, дадена нам от Господа – отговорил Евпъл.
Съдията се помъчил да го склони да се отрече, но старанията му били напразни. И св. Евпъл бил предаден на жестоки изтезания, а след това – отведен в тъмница. Няколко пъти подновявали разпитванията и изтезанията, като укорявали Евпъл, загдето има свещени книги.
– Аз съм християнин – казал св. Евпъл. – В свещените книги има думи за вечен живот.
В мрачната тъмница св. Евпъл бил жестоко измъчван чрез глад и жажда. Но Господ явно помагал на Своя верен служител, по чиято молитва се явил воден извор и освежил жадуващия. Осъден на смърт, св. Евпъл бил поведен с окачено на шия св. Евангелие. Пред смъртта си той с висок глас поучавал народа и бил утешен чрез глас от небето: „„Блажен си ти, Евпле, Мой добри и верни рабе! Влез в радостта на твоя Господ!„. След това той радостно преклонил главата си под меча на палача.